Русенският университет започва работа по международен проект за въвеждане на нови технологии в обучението.

Партньори на висшето училище са университети от Полша, Норвегия и Сърбия.

Основният акцент на работната среща днес в Русенския университет бе да се съгласуват партньорите с основните аспекти на проекта, неговите цели, интелектуалните продукти и резултати, както и успешната реализация по отделните дейности.

На всеки партньор по проекта е възложена по една от основните интелектуални задачи.

Работата по този образователен проект дава възможност на екипите да използват натрупания си до момента опит и капацитет и да осъществят успешен обмен на нови и ефективни образователни практики. 

По проекта ще се проведат редица обучителни семинари на преподавателите за използване на съвременни образователни подходи и методи за обучение на инженери.

Вижте повече подробности във видеото.

Над 400 милиона лева ще получат общините за инфраструктурни проекти.

Това обяви служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков.

Чрез целевото финансиране, държавата ще осигури 50% от парите по вече изготвени проекти в сектори ВиК, пътища и осветление. Общините ще получат средствата на два равни транша – при подписване на договори и в края на годината.

Вижте повече във видеото.

От 1 октомври компенсират работещите в Спешна помощ с до 600 лeва към заплатата.

Това съобщи министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев. Общата стойност на отпуснатите средства е в размер на 9,8 милиона лева.

След края на извънредната обстановка заради COVID-19 бяха спрени допълнителните заплащания, в резултат на което възнагражденията на служителите в Спешна помощ спаднаха значително, изтъкна здравният министър.

Компенсацията ще влезе в сила от 1 октомври.

Вижте повече във видеото.

Училището в разградското село Киченица няма да бъде дофинансирано от Общината през тази година.

Общинските съветници гласуваха то да не попадне в списъка с училищата, на които са дава разрешение за изключения от минималния брой ученици в паралелките.

Припомняме, че училището бе закрито с решение на местния парламент по-рано тази година. След жалба обаче бе образувано съдебно дело, което стопира процедурата по затваряне на учебното заведение. Докато се изчаква решението на Върховния административен съд за закриването на училището в Киченица, учебната година там започна с 14 деца, разпределени в три паралелки.

По думите на заместник-кмета на Община Разград Полина Иванова, дофинансирането от Общината би било в размер на 51 000 лева. Като паралел бе посочено, че дофинансирането на останалите три селски училища, взети заедно, е в размер на 26 500 лева.

Общинските съветници проявиха интерес относно качеството на учебния процес, като поискаха информация за резултатите от външните оценявания през миналата учебна година. Според изнесени на сесията вчера данни от РУО, резултатите на учениците са изключително ниски.

След дебата, общинските съветници гласуваха училището в Киченица да остане извън списъка с учебни заведения с разрешение за паралелки под минимума и няма да получи дофинансиране от Общината.

Вижте подробностите по темата във видеото.

Община Русе спечели делото за съсобственост на сградата на бившия хотел "Балкан".

Така тя вече притежава половината сграда и имотите, допълващи архитектурния комплекс.

Върховният касационен съд потвърди решението на Окръжния съд в Русе, че собствеността се поделя между мюсюлманското настоятелство и Общината.

Това дава възможност да започнат ремонтни действия по покрива, коментира за Новините на телевизия КИС 13 ситуацията кметът на Русе Пенчо Милков.

Община Русе е предприела активни действия и по отношение на сградата на бившето застрахователно дружество "България", заяви още кметът Пенчо Милков. От местната администрация вече са предвидили пари за ремонт на покрива и на тази сграда.

Вижте повече във видеото.

Още през ноември може да стартира кандидатстването за саниране на многофамилни жилищни сгради в страната по програмата за енергийна ефективност.

Предвижда се в това да бъдат инвестирани над 1,4 милиарда лева по Плана за възстановяване и устойчивост.

Домоуправители в Русе се съмняват програмата за саниране на тръгне толкова скоро, предвид кратките срокове за подготовка и многото неясноти на този етап.

От етажните собствености обаче вече се интересуват от условията по програмата, без домоуправителите да могат да им помогнат, тъй като засега не разполагат с официална информация. Хората се интересуват и кой ще управлява процедурите по програмата за саниране.

Кандидатстването по програмата се предвижда да стане на два етапа. Първият ще бъде до 31 март следващата година, като сдруженията на собствениците ще получат безвъзмездно 100% от средствата за саниране.

При втория етап ще се кандидатства до края на 2023, като одобрените ще получат 80% безвъзмездна финансова помощ, а останалите ще бъдат за сметка на собствениците.

Вижте повече по темата във видеото.

Все повече производители в Североизточна България се отказват да отглеждат плодове.

Причината за това са увеличените в пъти разходи, докато приходите остават същите, заради задържането на изкупните цени. Не на последно място, овощарството се превръща във все по-нерентабилно производство и заради евтиния внос.

Състоянието на сектора в област Русе през тази година е трагично, заяви за Новините на телевизия КИС 13 председателят на Съюза на Дунавските овощари Николай Колев. По думите му, между 50 и 100% се е увеличила себестойността на продукцията на стопаните.

Николай Колев даде и пример как дъмпинговия внос от съседни държави удря родния производител. За момента ситуацията в сектора няма изгледи да се подобри, смята също Колев.

Междувременно стана ясно, че до месец земеделските стопани в България ще получат над 420 милиона лева безвъзмездна помощ от държавата.

Очаква се финансовият ресурс за земеделските стопани да нормализира поне временно пазарите и частично да компенсира увеличението на себестойността на продукцията.

Вижте повече подробности във видеото.

Търговско дело за възстановяване на обезщетение от близо 200 000 евро се води в Окръжен съд - Русе.

Исковата молба е от застрахователна компания за унищожен слънчоглед на борда на кораб по река Дунав.

Става дума за инцидент отпреди 2 години, когато два плавателни съда се сблъскват, като корабът на "Рубишипс", натоварен с над 920 тона слънчоглед, получава пробойна.

Според адвоката на русенската фирма Георги Филатеров, виновен за случилото се е друг кораб в участъка на инцидента, който грубо нарушавал правилата за плаване, като по този начин е причинил и инцидента.

По искане на страните по делото е била назначена тройна експертиза и е бил допуснат оглед на местопроизшествието.

Защитата на застрахователната компания се въздържа от коментар по делото.

Вижте за случая повече във видеото.

Малките и средни предприятия в България се борят с икономическото възстановяване след пандемията, както и последиците от войната в Украйна.

Това каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев по време на международен форум в София.

Според него трябва да се прояви гъвкавост за изпълнение на целите на европейския зелен пакт и да се разработи програма за подкрепа на малкия и средния бизнес за успешен преход към въглеродонеутрална икономика.

Вижте повече във видеото.

България и Румъния се договориха за трети мост над река Дунав.

Инфраструктурното съоръжение ще бъде изградено при Русе - Гюргево. За целта ще бъде подписано споразумение между двете държави. В друг документ те ще регламентират ангажиментите на двете държави за изпълнението на проекта Fast Danube и създаването на съвместно дружество за управление на дейностите по проекта. За това се договориха вицепремиерите на двете страни Христо Алексиев и Сорин Гриндияну на среща в Букурещ.

Заместник-министър председателят Алексиев е в румънската столица като ръководител на българската делегация в Конференцията на пълномощните представители на Международния съюз по далекосъобщения към ООН.

Двете споразумения с ясни задачи и конкретни срокове за изпълнение на различните етапи ще бъдат подписани в най-скоро време.

Христо Алексиев и Сорин Гриндияну бяха категорични, че строителството на нови мостове, удълбочаването на Дунав, фериботната свързаност и подобреното преминаване през граничните пунктове, трябва да бъдат разглеждани като един общ стратегически приоритет с няколко проекта в него.

Вицепремиерът Алексиев постави пред своя колега и въпроса за модернизацията на жп участъка Крайова – Калафат, който е продължение на жп линията от Дунав мост 2 в румънска територия.

В средата на октомври двамата вицепремиери планират обща среща в Брюксел, на която ще представят заедно проект за финансиране на следващата фаза от Fast Danube и Дунав мост 3.

Христо Алексиев и Сорин Гриндияну потвърдиха желанието си, успоредно с постигнатото споразумение за Дунав мост 3 да работят и по останалите проекти за изграждане на мостове между двете държави, съгласно подписаното споразумение от 2019 г.